В момента има една помитаща ни вълна, в която политическото пристрастие

Иван Б. Генов: Смяна на националния празник в нормална страна не подлежи на обсъждане. Едва ли на някой французин ще му хрумне да смени името на метростанция „Сталинград“

" В момента има една помитаща ни вълна, в която политическото користолюбие се бърка с историческата истина. Това, че на теб не ти харесва Путин, не значи, че не е имало Гривица или пък Стара Загора. Пред учениците в никакъв случай не демонстрирам политически пристрастия, само че въпреки всичко ще кажа нещо – не е допустимо министър председател на 3 март да споделя по какъв начин опълченците са умирали от мраз. Безкултурието ни унищожава. Единственият излаз е книгата и познанието. Радва ме, че в нашето учебно заведение има доста млади прелестни преподаватели, изключително по български език и литература и история, които в действителност овладяват децата, те са нашето бъдеще ". Това споделя в изявление за " Гласове " Иван Б. Генов, преподавател по старогръцки и латински език в Националната гимназия за антични езици и култури „ Константин Кирил Философ “. С него беседваме в навечерието на новата образователна година.

Иван Б. Генов е роден през 1956 година в София. Завършил е класическа лингвистика със старогръцки, латински и новогръцки език в СУ „ Св. Климент Охридски “. Специализирал е византология, антична история и гръцка палеография в Мюнхенския университет (1986–1990). Иван Б. Генов е преподавател по старогръцки и латински език, както и по антична просвета в Националната гимназия за антични езици и култури „ Константин Кирил Философ “ в София (1979 – 1989). Заместник-директор на НГДЕК (1982–1989). Същевременно е работил като редактор със старогръцки, латински и новогръцки език в ДИ „ Народна просвета “, виновен редактор на поредицата за антична литература „ Хермес “. През 1990-1991 година е помощник по византология (старогръцка палеография) в Софийския университет „ Климент Охридски “, теоретичен помощник в Центъра за славяно-византийски изследвания „ Акад. Иван Дуйчев “. През 1991 – 1995 е формален преводач на Посолството на Република България в Атина, като по-късно остава в Гърция на частна процедура до 2000 година От 1991 до 2015 година е формален преводач на държавните управления на България и Гърция на всички равнища. От 2007 до юни 2019 година е върл преводач от и на новогръцки, британски, немски, съветски и латински език. От 2022 година е още веднъж преподавател по старогръцки и латински език в Националната гимназия за антични езици и култури „ Константин Кирил Философ “. През 2023 година е определен за почетен член на PEN Greece, който от своя страна е член на PEN International.

- Вие сте учител в Националната гимназия за антични езици и култури, прочут преводач, редактор, само че и един от създателите на НГДЕК. Разкажете ни по какъв начин се случи.

- Годината бе 1979-а и преди малко беше учредена гимназията. Тъкмо бях приключил. Група младежи търсеха преподавател по старогръцки и аз бях един от определените. С госпожа Гергина Тончева, светла ѝ памет, поставихме началото.

През 1980 година се оказа, че няма заместник-директор и ми предложиха да заема поста, аз одобрих. Изцяло отговарях за класическото обучение, за програмата на образование и предизвиках концепцията и пътуването до Гърция, което, към този момент по традиция, реализира всеки десети клас. Имам взор върху гимназията от самото ѝ основаване. В момента съм учител по латински и старогръцки език.

- Какви езици владеете?

- Това е комплициран въпрос, тъй като зависи до каква степен. Аз съм върл преводач. В течение на дълги години съм бил преводач на двете държавни управления на равнище от президент надолу, от 1991 година доникъде на 2015 година. Всички типове гръцки език, тъй като имам преводи от старогръцки и новогръцки. Последният превод беше огромен триумф - целият корпус на Кавафис, благодарение на поета Кирил Кадийски.

Според мен би трябвало да има нещо, което да държи един дух. Моите пътувания и контакти ми дават опция да съм осведомен за това, което става в един по-развит в образованието свят. Веднага ще дам образец – знаем, че Германия е страна, която има съответните провинции, всяка от тях си има министър и своя образователна стратегия. Смятам, че най-хубавата традиция е тази на провинция Бавария и аз виждам какви прелестни учебници се издават на всеки две-три години, които се възобновяват. Мисля, че това би трябвало да се гледа постоянно. В нашето учебно заведение се стремим да приемем всичко най-ново, само че, несъмнено, не сме в положение като баварците на три години да публикуваме нови учебници.

- Как се вършат нови учебници по латински?

- Първо, децата са разнообразни, те не са по-добри, не са и по-лоши. Свикнали са с новите технологии, това е и минус, и плюс. Минусът е, че по този начин или другояче книгата няма да загине, само че има миг на загуба на централизация у децата. Положителното е, че в един час не е нужно аз да нося торба с книги, а мога умерено да кажа: „ Деца, влезте еди-къде си и вижте еди-коя си скулптура от еди-кой си век “. Тоест това, че е консервативно, не значи, че това е затворено образование. Разбира се, нещата са разнообразни в другите страни, някъде е по-строго, другаде не толкоз. Мога да дам образец, че у нас, за жалост, има залитне в посока на технологиите, което лишава децата от скъпи привички.

- Какво имате поради? Дайте образец.

- Ценният табиет е това, че нашето потомство бяхме хора, които гълтаха жадно всички значими книги, ние имахме съществени познания по класическата литература. Разбира се, Достоевски не може да се чете на 18-годишна възраст, само че с цел да се стигне до него, би трябвало да се мине през други стадии, до момента в който в този момент нещата са много разбъркани. За мен е проблем, споделям го като преподавател, само че и като преводач, че българският език трагично обеднява. Той се латинизира от визията, че употребявайки повече британски думи, сме в крайник с модата или с развиването по света. Това е цялостен парадокс, тъй като 60% от думите в британския са латински или френски. Защо би трябвало да “комуникирам ”, когато мога да “общувам ”, за какво би трябвало да “демонстрирам ”, когато мога да “показвам ”! Хубаво е, че в нашата гимназия имаме млади учители по български език и литература, с които доста добре си сътрудничим тъкмо в това да не загине българският, тъй като огромна част от младежите използва един език, който е с речников фонд сред 500 и 1 000 думи. Това води до други изкривявания, до липса на знание, т.е. неналичието на система на първо време с езика и тъй като живеем в ера, в която нещата са извънредно политизирани, те губят компас за истина в историята. Ако ние не познаваме историята, ще имаме вяра на трудове, че траките са построили пирамидите.

- Кой развива един език? В България се нароиха толкоз доста писатели, само че съгласно мен няма нито едно стойностно нещо, което може да излезе отвън границите на страната.

- Аз мога да посоча единствено един български разказ, за който считам, че е в действителност стойностен и е в положителната традиция на българската литература. Нека вашите читатели не се учудват, само че персонално съгласно мен това е „ Чамкория “ на Милен Русков. Той има принос към езика с „ Възвишение “. Човек, който за всеки собствен разказ употребява най-малко пет години в проучвания. Включително аз съм си правил труда да видя думи, които не знам, дали в действителност са по този начин, или си ги измисля и незабавно ще кажа - в случай че се сещате във „ Възвишение “, на костенурката споделя „ коруба жаба “. Първото нещо, което ми идва мислено, е „ schildkröte “, безусловно преведено от немски значи това. Учудих се, не е допустимо, само че се оказа обаче, че в региона сред Сливен и Хасково през ХIХ век се е казвало “тоюно ” по този начин. Всичко, което написа, е истина. Същото не мога да кажа за създатели, които декларират, че преди 40 или 50 години Библията е била неразрешено четиво. В последна сметка Библия можеше да се купи на бул. “Витоша ” от Синодалната книжарница напълно свободно. Още по-малко да се залъгват хората, че трябвало да я крият на дъното на раклата, вечер бабата да я чете на свещ, тъй като милицията ще пристигна и не знам какво ще стане. Говорим за един наш извънредно стартиран публицист, не ми се навлиза в детайлности по какъв начин и за какво, само че това е ситуацията.

Бих желал да загатна и името на Кирил Кадийски, кой съгласно мен е извънреден занаятчия на словото и като стихотворец и като преводач.

- Да поговорим тъкмо за езика и неговото развиване. Вие казахте, че с изключение на преводи, редактирате книги. Наскоро четох едно доста хубаво есе на наша сътрудник, която се беше потресла от това, че в България съвсем няма редактори. Хората пишат каквото им пристигна мислено и го издават незабавно. Има ли нещо такова?

- Питахте ме какви езици знам, зависи. Ако става дума за равнище върл преводач, мога да работя с гръцки, немски, съветски. Що се отнася до писмени преводи, мога да работя с латински, като редактор работя с италиански, испански, британски, редактирал съм от сърбохърватски, даже арабски, само че не споделям, че го знам, зависи какво е равнището, тъй като има хора, които споделят „ аз знам 10 езика “, ами не е правилно. В Италия нямам никакъв проблем да поддържам връзка с хората, нямам проблем да прочета какъвто и да било текст, само че не мога да кажа, че мога да преведа Итало Калвино. От друга страна обаче, към този момент съм редактирал две, следва да коригирам и трета негова книга – „ Трудни любови “ и „ Паломар “. В България работата на редактора е извънредно подценена, тъй като хората не си дават сметка, че има слаби издателства и или се дава на редактор, който препревежда текста, или минава без редактор. Аз имам щастието да работя с най-хубавото българско издателство - „ Колибри “, що се отнася за качество. Има мъдростта да резервира най-хубавите преводачи и редактори от огромното издателство „ Народна просвета “, където започнах своята работа преди доста години, която беше марка за качество.

- Защо пропиляхме тази марка? Какво стана?

- При тази свободия нашият междинен българин възприе всичко като опция, че може да прави каквото си желае, да напише каквото си желае, че хартията, по-късно и компютърът, може да търпят всичко. За разлика от съществени нации и народи като Франция, където има цяла академия, която се занимава единствено с това дали тази дума може да се използва или не, дали може да влезе в приложимост или не, у нас го няма. Аз се потресвам, когато чуя думата „ входиран “, тогава би трябвало да има дума „ изходирам “. Това, което споделяме, че е всеобщият четец, всеобщият диалект, всеобщият българин, е доста ужасно.

- Споменахте „ Колибри “ и „ Народна просвета “, само че по социализма имаше доста повече хора, които четяха книги. Къде изчезнаха те? Вестник „ Култура “ се продаваше с голям тираж, списание „ Факел “ беше превъзходен книжовен фронт.

- „ Съвременик “ също.

- Да, там излезе Итало Калвино в края на 80-те. Да не приказвам за " Огоньок " и всички съветски списания, които четяхме.

- Ние всички чакахме, че през 1989 година ще се случи нещо хубаво. Това е неоспорим факт. Какво се оказа обаче? В България не е имало дисидентска литература. Автори, които пишеха стихове за черните шлифери и ги възпяваха с един възторг, по-късно минаха в другия възторг, или пък хора, които минаваха в първата редица на тези, които споделяха „ Другарю Живков, даже да ми възбраните, аз няма да престана да ви обичам “, идващото потомство се обърна откъм противоположната страна. Това е доста тъжно. Не знам един български разказ, който да е написан преди 1989 година, да е излязъл след 1989-а и да е скъп. Същото важи и за поезията. Хората, които са били цвета на нацията, замлъкнаха. Ще дам различен образец с нашите ученици. Най-добрите ни възпитаници отпътуваха в чужбина, някои съумяха, други отчасти, само че най-пробивните, аморалните, направиха кариери в целия български политически набор.

- Как гледате на концепцията да се промени националния ни празник?

- Вижте, аз се занимавам с просвета и езици, с двете най-велики антични европейски култури - гръцката и римската. Изключително несвоевременно е на всеки 30-40 години да се трансформира националният празник. Първо, тъй като има причина той да е народен празник, в последна сметка е открит от един държател и никому не е минало през мозъка до 1944 година да го промени, без значение от това, че България е сменяла своята политическа ориентировка. След това беше заменен при предходния режим, несъмнено, доста неуместно, след това беше възобновен, което е обикновено, това значи, че се възвръща една напълно естествена традиция. Аз не знам някой да си е сменил националния празник, с изключение на измислените по-късно страни, само че в действителност няма подобен случай. В една естествена страна сходни неща не подлежат на разискване.

Същото важи за паметта и паметниците. Още при фараона Ехнатон, който реалокира своята столица в Ахетатон и построява цялостен нов град, ХIII-ХIV в.пр.Хр., следва една контрареформация, при която Хоремхеб (следващият държател на Египет) ползва това, което по-късно римляните назовават damnatio memoriae – наказание на паметта за някого, при което организира една голяма интервенция цялата памет на Ехнтон да бъде заличена, в това число с длетото се изтриват имена. Е, ние знаем ли кой е Ехнатон? Знаем. Знаем ли по какъв начин наподобява Нефертити? Знаем. Тук не върша политически подмятания, върша нещо друго. Става въпрос за отношение към личната просвета и история, права или крива. Не мисля, че на някой французин ще му мине през мозъка да смени името на метростанция „ Сталинград “. Това са смешни и жалки работи. Аз се старая да покажа на учениците, че би трябвало да имаме почитание към личния си език, история, към това, което може да се покаже документално, дори археологически, а не там някой професор археолог Индиана Джоунс отива и споделя: „ Това е било светилище на еди-какво си “. Това не са неща от предходния режим, те са и отпреди това. Богдан Филов да вземем за пример търси иранския генезис на българите, с цел да може ние да сме арийци. Същото нещо е с крайното тракизиране. Чувал съм от хора, че надали не елините пристигнали от Африка и си присвоили тракийската просвета, само че това са смешки. Има един институт, в който от 60-те години не знам какъв брой хора се хабилитираха, станаха професори и какво ли не. Между края на това, което са траки, които апропо в никакъв случай не са били писмен народ, и епохата на Великото преселение на народите има цели четири-пет века, на никое място в българските учебници не написа, че тук е имало Келтско царство, Готско царство, къде са изчезнали тези хора. Чета в учебника за пети клас, че еди-кое си тракийско племе било оказало гневна опозиция на Александър Велики. Не може това, което ни харесва и желаеме да е истина, да е правилно.

Винаги приказвам на учениците, че би трябвало да учат езика. На тях Вазов към този момент им е сложен. Това е неточност на родителите. Трябва да се познават българските класици. Какъв български език ще знаеш, в случай че не си чел Йордан Йовков или Елин Пелин?

- Как си обяснявате обстоятелството, че тези, които се считат за елита на нацията, нарекоха се умни и красиви даже, са тъкмо тези, които желаят да пренаписват историята, да подменят паметта? Първото има рекламация за просвета, а второто е безчовечие. Има ли хора, които схващат същинското значение на думата „ просвета “ в България?

- Разбира се, че има, само че сега има една помитаща ни вълна, в която политическото користолюбие се бърка с историческата истина. Това, че на теб не ти харесва Путин, не значи, че не е имало Гривица или пък Стара Загора. Пред учениците в никакъв случай не демонстрирам политически пристрастия, само че въпреки всичко ще кажа нещо – не е допустимо почитан политик да споделя по какъв начин опълченците умирали от мраз по време на Шипченската епопея. Безкултурието ни унищожава. Единственият излаз е книгата и познанието. Радва ме, че в нашето учебно заведение има доста млади прелестни преподаватели, изключително по български език и литература и история, които в действителност овладяват децата, те са нашето бъдеще.

- От 30 години тече драмата за НГДЕК. Винаги съм се възмущавал, че такова елитно учебно заведение, чието място е в центъра, непрестанно беше подхвърляно от всевъзможни управляващи и политики, макар че имате огромно политическо лоби във всички партии. Има ли отново проблем със постройката?

- Има офанзиви против управлението на учебното заведение и постройката е единствено един мотив. Има насъбрани неточности отпреди. В последните 10-12 години сме сложени в сложна обстановка. Не е допустимо да се учи в двусменен режим в една постройка. Това значи да се учи от 7:30 сутринта до 20:30 вечерта, което няма по какъв начин да стане. Включително родителите, които сега вършат всякакви подписки под дърво и камък, не си дават сметка за това, че самите деца не могат да устоят. Положението сега би трябвало да се резервира, естествено. Това със постройката е една отработена акция, която се повтаря на всеки 12 години, чиято цел е напълно друга.

- Благодаря ви за този диалог!

- И аз благодаря!

През 2023 година се навършват 160 години от рождението и 90 от гибелта на най-големия съгласно мнозина новогръцки стихотворец Константинос П. Кавафис. По този мотив " Колибри " издаде цялостния корпус от 154 стихотворения в превод на Кирил Кадийски и Иван Б. Генов.

БОГЪТ НА АНТОНИЙ Гражданско отделение ИЗОСТАВЯ

Ако в полунощ ненадейно чуеш вън

невидима по пътя да минава натрупа от артисти

с чудесна музика и дивни гласове – и се усетиш

отлъчен от ориста и от твоите каузи и помен

не е останал през днешния ден, и всички проекти в живота ти

илюзия са били – недей рида, не страдай всуе.

И като мъж, подготвен от дълго време, като пръв смелчага

сбогувай се със свойта Александрия, която си отива.

Недей се лъга и не казвай „ сън

било е! “, или че слухът те бил подвел;

недей да храниш отново очаквания голи.